Почтени убийства и други пиеси

Чувал съм известен български драматург да споделя, че когато попитали Чехов какъв съвет би дал на младите писатели, той отговорил: "Ако можете да не пишете, по-добре не го правете!" Не е ясно дали Чехов действително е казал това сериозно. Всъщност нямам представа дали изобщо е произнесъл тези думи. Важно е обаче да отбележа, че всички представления тук са плод на игнориране на този мъдър съвет. Те спокойно можеха и да останат неизписани. Винаги съм разполагал с достатъчно сили, за да се справя с онова спорно усещане, наречено "вдъхновение", при което някои автори смятат, че имаме задължение отвисше да творим непрекъснато.

Но защо тогава са написани тези пиеси? За забавление, за изплнение на обещание, дадено лекомислено; за печелене на пари или просто защото един герой от нашата възрожденска драма казва: "Който често пише - свиква". Ясно е: причините са малки и несериозни в контекста на изкуството. Все пак тези пиеси могат да се похвалят с факта, че до момента поне живеят активно и интереснo. Те са били харесвани и пренебрегвани; радвали са много актьори и зрители, а други ги развеселявали или ядосвали. Нито веднъж досега те не са били предназначени само за четене – театърът ги завършвал още докато били написани. Текстовете преминавали през редакции – зачерквания и добавяния; поливани със кафе или прогаряни с цигари; понякога загубвани или забравяни. Чувал съм реплики от тях в ежедневието и хората вярвали, че сами измислят тези фрази. Достигнали са дори до почетната позиция техните заглавия участвайки в кръстословици! Гласовете на талантливи артисти оживявали диалогите им. В крайна сметка във всичките тези текстове може да бъде усетен духът на театралното изкуство.
Юрий Дачев