Дежурно осветление

В тази книга са събрани рецензии, статии и портрети, които по-голямата част са резултат от вестникарска дейност, с малки изключения. Те са написани между края на 80-те години и средата на 90-те.

Критикът проявява същото ниво на суета като артистите, а понякога дори повече, тъй като смята, че неговото мнение е важно и очаквано. Някои от тях вярват дори, че играят ролята на посредници между театъра и историята и че историческите факти зависят от тяхната оценка. Това е комична заблуда – единствено полезна за самочувствието им. Критическите текстове всъщност показват основно каква е самата критика: нейните взаимодействия или недоразумения с театралното изкуство, нейното въображение или ограниченост. Читателите на стари вестници трябва да бъдат внимателни относно истинността на тези критически оценки по отношение на действителните театрални събития. Става дума за една неизменна особеност на театъра, която не произлиза от различни предразсъдъци в критичния поглед. Изказах се така обширно само за да подчертая, че материалите в книгата не могат да служат надеждно за оценка дали даден спектакъл е бил успешен или провален; те просто предоставят субективни наблюдения върху определени роли.
Юрий Дачев