Страх / тв.к.

"...Атмосферата! Атмосферата в книгата. Въздухът, който дишат моите нефиктивни герои – подчертавам, нефиктивни. Този въздух се оказа също и отражение на настоящето. Ситуациите са различни, но мислите и тихият страх в душите на хората не се изразяват с едни и същи термини; обаче страхът остава неизменен. Последиците за всеки индивид, ако живее в епохата на Страх, са универсални. Несигурността и пронизителният ужас от тъмното, както и задушаващата демагогия нямат определен цвят. А ако имат - той е единствено цветът на безнадеждността.
...И думите на Моканина звучат така, както ги е чул Йовков: Боже мой, колко много страдание има по този свят!"
Тошо Тошев