Лъжата: Бойко, Георги и разни негодници Кн.3

Когато завърших втората част на "Лъжата", се чувствах изтощен не толкова от многото написани страници, а по-скоро от дълбокия мрак, който беше пропилял текста. Признавам, че си помислих, че едва ли ще посегна отново към подобно предизвикателство, което би могло да наклони репутацията ми като редактор.

Но ето че настъпи 2011 година и внезапно един неочакван вихър привлече сърцето ми; всичко онова, което досега бе натискало вече неспокойния ми живот, започна да изглежда като детски болести - лечими с мокра кърпа и аспирин под нежната ръка на майка.

Само думите останаха верни на мен. Те са тези, с които десетилетия наред съм оформял своя собствен хляб. Планирам тази част от "Лъжата" да бъде посветена на бавната гибел на свободните вестници.

По принцип не съм тъжен човек; преминал съм през много изпитания – вероятно благодарение и на Божията помощ. Веднъж в интервю попитаха дали вярвам в Бог и аз отвърнах: "Аз съм възпитан в безбожие от Комсомола човек, но всъщност се чувствам като атеист-вярващ."

Тошо Тошев