Социологията като проект

Ако съвременната социология представлява непрекъснато обновяване на първоначалния проект на дисциплината, който е позволил нейното развитие чрез разграничаването на предмета и методологията в средата на XIX век, как тази социална наука се формира и напредва в специфичните условия на българското общество след Втората световна война до края на 80-те години? Този период реализира политическия и социалния проект на социализма.

Предложеното тълкуване цели да проучи предизвикателствата пред дисциплинарната идентичност на социологията при появата на нови особености свързани с обекта й и контекста за научно изследване – тоест, новосъздаденото социалистическо общество, което става ясно тоталитарно по време на собственото си развитие. Затова обсъждаме теми като социология и общество, методология и идеология, учените и властта; стратегиите са както научни, така и политически. Говорим за политизирания език в социологията и присъствието му в политическото мислене. Анализираме "безсилието" на метода срещу силата на реториката с цел да разберем какво знание произвежда социологията в един организиран по тоталитарен начин социален свят - без намерение да отхвърлим или оправдаем това знание. Вместо това се стремим да идентифицираме вътрешните ресурси, наложените ограничения, многобройните външни влияния и самопродуцирующите се капани във връзка с нашето собствено развитие. И ако читателят прецени или оспори направените заключения относно развитието на българската социология между 1945-1989 година, това ще бъде най-сигурното доказателство за факта, че проблемът не е само в характеристиките й, а именно в зоните които поставят под въпрос практиката й като дисциплина.