Преследване

Тогава забелязах първия истински герой на тази история - Индийската момиче. Ситуацията се разви по следния начин: две бизнес дами, с вид на наскоро забогатели селянки, вероятно малко под четиридесетте години, или нека да ги наречем типични съпруги на български търговци с неясен произход на стоки без мито, яростно се опитваха да хванат едно черно пиле, предполагам кос. Пилето сякаш беше в паника и скачаше покрай трамвайното трасе. Бизнес дамите размахваха крака; лакът на дебелия пръст на единия им крак приличаше на релефна карта и оставяше незабравим отпечатък в паметта ми. Дори когато пилето – гнусливо и със сплутени криле – се скри под един москвич, успях да го изтрия от ума си само за момент.

Селянките напуснаха сцената под слънчевите лъчи през юнския следобед, ругаейки неопитно както е характерно за тяхната социална група. Точно тогава от трамвая бързо слезе Индийското момиче - изглеждаше като зрителка на целия инцидент през замърсените прозорци преди спирката му. То тръгна към колата с желание и интерес в очите си. Облечена в жълто-червено сари и доста потъмняла кожа — явно произхождаща от дравидите — тя започна да рови под москвича в опити да извади пиленцето. Въпреки че то оказваше съпротива и я кълвеше, тя все пак успя да го измъкне и притисна до устните си.

Макар младата индийка да не бе особено привлекателна, определено носеше симпатична аура около себе си; третото й око сякаш обхващаше пространството между другите две очи благодарение на лилавата формация помежду им. Пилетата нямат лицеви мускули за промяна на изражението си от яйцето до смъртта; затова неговият поглед към Индийската момиче говореше много повече — то изглеждаше щастливо при нейната компания.

Тя понесе птицата към ъгъла близо до "Шести септември", а аз реших да я проследя внимателно. Ето я! Загадъчната индийска принцеса живееща в София! Щях да разбера всичко за нея чрез наблюдение без намеса и впоследствие бих написал мистично-еротична градска история за "Плейбой". Когато се канех да завия зад ъгъла близо до кооперацията, внезапно огромен черен "Ленд крузър" паркира рязко точно пред мен, скривайки Хинду Гьрл от погледа ми.

Вратата отзад се отвори остро и вътре излезе човек облечен перфектно в костюм "Прада" – той бе важният герой тук - това бях аз самият! На около двадесет осем години съм , висок около 175 см със слаб телосложение и леко странен тъмен поглед...