Неизвестното в българската история

Книгата "Неизвестното в българската история" предлага интересна теза, според която древните българи произлизат от напредналата Причерноморска цивилизация. Следи от тази култура могат да бъдат открити във Варненския некропол. Вследствие на природен катаклизъм, тази цивилизация се разселва и става причина за развитието на епохата Междуречие, както и за създаването на Вавилон и близкоизточната култура. Тя преминава през Средна Азия и Кавказ, а с Аспаруховата България историческият път връща българите обратно в техния прародителен регион, където местното население като мези, траки и други народи са всъщност техни родственици.

Изследването свързва различни исторически проблеми и факти в подкрепа на защитаваната идея. Денев доразвива теориите на американските учени Уйлям Райън и Уолтър Питман относно библейския потоп като спомен за опустошително наводнение около Черно море преди приблизително 7500 години вследствие скъсване на Босфорския провлак. Той разширява контекста чрез Платоновата легенда за Атлантида и анализира как това бедствие е повлияло върху формирането на различни народности и тяхната културна еволюция.

Методологията му позволява да предложи оригинален "библейски" превод на диска от Фестос, както и убедителна интерпретация по отношение зикуратите и пирамидите като символични подпори за небесния свят. Авторът разглежда множество въпроси с различно ниво на научна обоснованост относно историята на Шумер, Вавилон и Асирия във връзка с произхода και влиянието върху древните българи.

Добрин Денев установява паралел между Зиези – праотецът на българите според "Анонимния римски хронограф" от 354 г., който идентифицира със шумерския Ной; той предлага свое тълкувание относно етимологията му Зиузудра. Особено внимание отделя към имената им владетелите от Месопотамия và изяснява защо те са наречени асирийски царе в "Именника на българските канове", което остава недооценено в официалната ни историография.

Денев предоставя важен поглед върху загадката около изчезването езика сред Аспаруховите българи при очевидната им численост та водещото им значение за новообразуваното държавно устройство след славянското нашествие. Според него местните племена мези, траки илилири остават наследство от Древните черноморци останали след катастрофалното събитие - те представляват близки етнически and езиково общности спрямо завърналите се стари болгари след хилядолетният си преход.

Абстрактният логически анализ комбиниран с лингвистичния подход оформят методика която прави историческото изложение разбираемо și убедително.