Неизвестното в българската история

"Неизвестното в българската история" ни предлага теза, според която древните българи са потомствени представители на високоразвитата Причерноморска цивилизация, следи от която се разкриват във Варненския некропол, която в резултат на природен катаклизъм се разселва, катализира епохата на Междуречието, създава Вавилон и културата на Близкия изток, преминава през Средна Азия и Кавказ и чрез Аспаруховата България историческата съдба връща българите в прародината им, където местното население мези, траки и др. са всъщност техни родственици.
Изследването представя във взаимовръзка исторически проблеми и факти и чрез нея изгражда тъканта на защитаваната теза. Денев доразвива становището на американските изследователи Уйлям Райън и Уолтър Питман, че библейският потоп е реминисценция на катастрофално наводнение в райони на Черно море, станало преди около 7500 години в резултат на скъсване на Босфорския провлак, разширява историческия му контекст чрез Платоновата легенда за Атлантида и посредством езиков и фактологически анализ проследява отражението на катастрофата за формирането на различни народи и тяхното културно развитие. Приложеният метод му позволява да предложи свой оригинален "библейски" превод на диска от Фестос, както и убедително смислово-митологично тълкуване на зикуратите и пирамидите като подпори на небето. Авторовата интерпретация засяга широк кръг от различна степен на научна обоснователност въпроси, предпоставящи или доказващи процеси и корелации в историята на Шумер, Вавилон, Асирия с произхода и влиянието на древните българи. Добрин Денев, както Милош Сидоров и Димитър Димитров, открива в прародителят на българите Зиези от "Анонимния римски хронограф" от 354 г. Шумерския Ной, но предлага свое обяснение за етимологията на името му Зиузудра. Особено внимание е отделено върху родословието и имената на владетелите от Месопотамия и се обяснява защо в "Именника на българските канове" същите са определени като асирийски царе, факт, упорито премълчаван от официалната ни история.
Добрин Денев предлага заслужаващо вниманието обяснение на голямата мистерия в нашата историята - изчезването на езика на Аспаруховите българи в морето на славянския език при доказаната вече тяхна многочисленост и водещата им роля за политическото, военно и стопанско устройство на новата държава. Той смята, че завареното местно население мези, траки, илири, македонци и др., като рудименти от Древните черноморски народи, останали на Балканския полуостров след библейската катастрофа, са близки в етническо и езиково отношение на завърналите се от хилядолетен преход древни българи.
Абстрактно логическият и езиков анализ са синтезирани в методика, която прави историческия разказ достъпен и убедителен.