Едночисленик

Поезията на Методи Джонев, въпреки своя абсурдистки характер, дълбоко резонира с екзистенциалните принципи. Изживяванията не могат да бъдат просто имитация. Тя не задава очевидния въпрос "Колко сте?", а вместо това пита "Какви сте?". Поетът се изправя пред своите безпомощни интерпретатори, предварителни критици и упорити читатели с истинското разбиране на поета Едночисленик - този, който в най-прагматичния момент става доброволец, отделил се от ежедневните си борби и тръгнал (дори само за да наблюдава и разкаже) към скалата на Прометей, камъка на Сизиф или ада на Орфей... Пътят му показва съществуването на друг Път, където можем да станем повече човеци чрез малки саможертви вместо чрез самообвинения. /Пламен Анакиев/