Моята антология. Поезия

Сред множеството песни и поети,
земя,
можеш ли да чуеш и мен?
В слънчевата светлина хлябът ти блести
и осветява моя ден.

По-радостен от планински вятър,
от глътката на чиста вода –
с безмълвието на житата
аз вървя към срещата с дъжда.

Не бързам –
всеки да чуя
и всеки да ме разбере.
За песен събирам обикновени думи –
както се бере здравец.

През есента –
винаги последен –
като най-есенния клон:
от сладки плодове наклонен,
ти правя мълчалив поклон.

1966