Алилуя за Втората земя

Спомням си някои от уроците, които Артър Ленгли е включил в предишните си произведения, защото за мен неговите книги представляват истински Уроци. В "Коридорът на огледалото" той казва: "Получаваш толкова, колкото си дал". Разказите за Пътувача между изгрева и залеза, Ула и Дракона, Пеперудения Олаф, Шивача, Часовниковите хора и крал Ая с двете му деца Енке и Енлил са построени именно на този принцип. Дори могъщата Огнеока Тара в крайна сметка се подчинява.

Новият труд на Артър Ленгли - "Алилуя за Втората Земя", също така е изпълнен с важни философски идеи. Четенето й изисква време и внимание; всеки аспект носи открития, искреност и предизвикателства със значителен дълбочина.

Книгата предлага размисъл относно нашия свят - Земята. Както пише Ленгли: "Всеки знае, че Земята служи като наказателен батальон за душите." Той описва как хората тук биват потопявани в цикъла на прераждането – живеят, умират и след това възкръсват в нови тела. Всеки път те имат шанса да тъчкат цветни нишки върху платното на своя опит – нещо като духовно извисяване според мнозина на Земята. В тази светлина концепцията за Земята като Ад предоставя безброй възможности за конфликти, насилие и предателства сред душите затънали до ушите в кал. Но всъщност тази земя е пространство на свобода – свободата лети около нас подобно на пеперуда.