Легенда за Сигурд и Гудрун

Под редакцията на Кристофър Толкин

*билингва издание
През 2009 година, 35 години след смъртта на известния фентъзи автор Дж. Р. Р. Толкин, бе публикувана неговата последна и досега непозната творба „Легенда за Сигурд и Гудрун“. Тя е написана през 20-те и 30-те години на XX век, когато Толкин преподавал англосаксонски в Оксфордския университет. Въпреки че „Легенда за Сигурд и Гудрун“ е завършена две десетилетия преди приключването на трилогията му „Властелинът на пръстените“, синът му Кристофър я открива в архивите на баща си едва наскоро. Тази книга представлява поетичен прочит на северните митове за героичния Сигурд от рода Вьолсунг и трагедията с нифлунгите (нибелунгите).

Първата поема носи заглавие „Сага за вьолсунгите“ и съдържа 339 осемредови стиха, разказвайки историята на великия герой Сигурд, който убива дракона Фафнир и получава неговото съкровище. Втората част – „Песен за Гудрун“ – включва 166 стиха и описва съдбата на Гудрун след гибелта на Сигурд, нейния брак с хунския крал Атли, както и смъртта на братята й и нейната жажда за отмъщение.

Като общо въведение към "Старото Едо" в тази публикация съм цитирал подробно една лекция със съответното заглавие, а след нея добавих кратки коментари относно текста на поемите, тяхната стихотворна форма и други свързани теми.

По този начин се опитах да направя книгата максимално близка до оригиналната визия на баща ми чрез използване както наследствените бележки от него, така и лични записки относно старонорвежките тематики και трагедията около родовете Вьолсунги و Нифлунги; независимо от фактическата им незавершеност или приближен характер. За характера й не бива да се съди спрямо доминиращото мнение сред съвременните академици - тя е замислена като представяне как мойят баща е възприемал ценността na литератураta в своето време.

Кристофър Толкин