Колене. Второ издание

Романът представлява изповед, разказана от син, който е продължение на своя баща. Той разглежда теми като живота и смъртта, миналото и бъдещето, тъгата и вярата, любовта и страданието, близостта и дистанцията. Изследват се също така същността на изкуството и предизвикателствата - паденията и възходите - с които човек се сблъсква в този суров свят, където оцеляването изисква храброст.

Автор: Росен Карамфилов

Из произведението:

„ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ”

В затворена галерия са мъж и момче. От тишината става ясно, че никой друг не присъства. Момчето е седнало на висок стол, а мъжът стои до него. Двамата имат поразителна прилика помежду си. Чува се песента “Something I can never have” на Nine Inch Nails с усилен звук над нормалното ниво. Лицето на момчето изглежда бледо; кожата му наподобява живописно платно. Мъжът пие скоч - вероятно деветия за вечерта - но това не играе роля тук. Гласът на Трент Резнър пробива стените около тях. Мъжът поставя дясната си ръка върху рамото на момчето.

„Как си, сине?” - пита той нежно.

„Липсваш ми.”

След тези думи момчето внимателно изважда запалката от джоба си и взима цигара от мъжа. Камъчето за искри обаче не работи добре; тогава мъжът взема кибрит от бара наблизо и палейки една клечка успява да запали цигарата му без проблеми след което гасне горящия предмет с уста пред погледа на впечатленото момче.

„Как го правиш?” - любопитства то.

„Много лесно“ - отвръща мъжът докато демонстрира пак метода.

„Не боли ли?”

„Смелостта боли, ангел мой.”

Настъпва пауза изпълнена със сладък дим.

„Кога ще се върнеш?”

Пръстите на мъжа шумолят при движение; той опира челото си в челото на собственото отражение за момент без да проговори нищо след което казва:

„Аз никога не съм си тръгвал.”

Тази фраза осветлява всичко останало в историята.