Стерео тишина

Летях над овощна градина, с криле от сребро. Градината беше изпълнена с ябълкови дървета, натоварени от плодовете си. Не можех да се приземя, гравитацията не ми позволяваше да стъпя на земята. С отчаяние исках да откъсна една ябълка, но усилията ми бяха безуспешни.

Тъгата ме обзе. Красивите ми крила все пак ме вдъхновяваха. Реших да падна от високо, макар и без яснота за последствията. Бях като ангел в нечия мечта и дълго време сънувах този сън непрекъснато. Вали дъжд; дъгата избледнява под ритма му. Седях във въздуха, докато водните капки падаха върху мен. Ябълките лежаха на земята, а аз бях облакът - по-силен от всичко останало около мен. Пътят ми продължаваше напред; Уитман сякаш присъстваше някъде наблизо.