Архиерейски литургични одежди от средновизантийския период

През ХХ век в България, по време на множество археологически разкопки, са били открити текстилни материали. За съжаление, информацията от около шест обекта е предимно описателна и не предлага много детайли. Причината за това е малкото количество тъкани, което се намира, както и тяхната нестабилност поради органичния произход.

През 1962 година в Кърджали бяха намерени останките на средновековна църква с частично запазени стенописи. При разкопките между 1985 и 1988 г., свързани с манастирския комплекс около храма, археолозите откриха фрагментирана мраморна плоча, която вероятно е покривала важен гроб. Идеята да се свърже този християнски комплекс със средновековното епископство на Ахридос стана причина за написването на настоящата книга. Намирането на фрагменти от сърмена тъкан в близка гробница допълнително подкрепи тази връзка.

Натрупаният опит позволява изследване на текстилните находки от кърджалийската църква. Оказа се, че те имат значителна стойност след идентификацията им като литургични одежди за архиереи и то почти пълен комплект. Значението на това откритие още повече расте при свързването му със средновизантийския период. Най-старите запазени православни богослужебни дрехи на Балканите датират от края на XIV до XV век и представляват отделни части от облеклото. Изработката върху новооткритите литургични одежди е впечатляваща, а рядкостта им добавя към тяхната ценност – особено що се касае до бродериите от този исторически период. Актуалността им произлиза и от факта, че именно тогавашният период блести с техническо и художествено майсторство в приложното изкуство, включително копринените тъкани и златарските изделия.