Забравената война 1912-1913/ твърда корица

В българската история съществува една война, която е символ на нашия национален дух. Тази война утвърди правото ни на независим избор и вярност към идеалите на народа, принуждавайки Европа да признае присъствието на България. Тя обедини стремежа за саможертва, верността и уважението към свободната България, както и грижата й за compatriots в робство.

Това е Балканската Освободителна война от 1912-1913 година – по-малко известната Балканска война. Само преди сто години...

Преди век страната с население от четири милиона мобилизира 350 хиляди души само за седмица. С включването на различни формирования числеността надхвърля 400 000 мъже. Офицерите и солдатите носеха в себе си спомени от робството, а възрастта им съвпадаше с времето на новосъздадената трета българска държава. Когато народът се обединил в борба за тази свещена кауза, от пепелищата на Царевград Търнов и Велики Преслав до Батак и Панагюрище се появяват смелите полкове на България. Те успяха да разгромят турските сили само за двадесет дни... Големите победи са дело на обикновени хора, които искрено вярват в своята идея.

През последния век ние успяхме да забравим много неща.

Забравихме как падането на митове относно турската сила беше постигнато със цената на живота на 19 496 български офицери и воини при боевете край Бунар-Хисар и Люле-Бургас между 16-ти и 20-ти октомври през 1912 година - жертви повече отколкото всички наши съюзници взети заедно във всичките битки по време на Балканската война.

Толкова много сме забравили...

Сега оценяваме събитията отпреди един век през призмата на днешните разбирания; поставяме определения без да помним най-същественото или просто не го разбираме напълно. Хората от тази армия бяха непобедими не само като командири или солдати; те бяха лекари, занаятчии, учители — просто българи готови да дадат живота си за родината…