Написан камък

Най-съществените страхове не произлизат от външния свят. Затова се вслушвах в собственото си вътрешно викање, осъзнавайки, че по някакъв начин слушам себе си и дълбочината на съществуването си. Усещах основната мелодия на живота си, своеобразното „исо“, което звучеше остро и разтърсващо като звука на стар парен локомотив. С настъпването на вечерта този звук постепенно затихваше – заедно с изчезването на светлината. Тогава, радостен и спокоен, започвах да търся близката кръчма или място за скара-бира; хранех се без да обръщам внимание какво ям и пиех две-три бири или бутилка вино, а понякога и няколко ракии от грозде. Връщането ми у дома винаги бе продължително – преминавайки през няколко трамвая, тролея и автобуса.

Прибирайки се късно през нощта в полупразната стая под наем, виждах същия двукрил гардероб, евтината маса и единствения стол с останалите върху него вестници. Лягаше така както бях облечен - дори без да сваля обувките си; защото ПИСЪКЪТ беше замлъкнал само временно, но щеше отново да възкръсне с идването на утрото – сутринта която неизменно носи тревога.