Вълшебни приказки от средновековна София (чаршията на златарите)

Приказките, които са представени тук, произлизат от моето семейство. Далеч в миналото предците ми са били златари в София, но по-късно са били принудени да напуснат града и да се установят в Чеканчево. След Освобождението те се завръщат обратно на това място. Тези истории са преминавали от майка на дъщеря и внучка, а аз бях последният им слушател. Баба ми Светозара познаваше много от тези стари разкази, създадени когато градът все още носеше името Средец. Въпреки че я смятаха за неграмотна, тъй като не можеше да чете и пише на съвременен български език, тя лесно четеше църковнославянски и знаеше литургията наизуст. От нея научих житието на Св. Пимен и Св. Никола Нови, както и историята за Алексея Човека Божий; чуех „Кървава кошуля“ и „Александрия“, както и проповедта „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“. Оказа се, че късновизантийският роман и поп Пею бяха първите автори в живота ми. Към тях добавям приказките, които сам събрах и адаптирах тук. В книгите си "Длета и ружи" та "Вълшебните приказки от средновековна София" включвам занаячийски фолклор – забравен от фолклористите жанр с цел да почета своя произход; духовното наследство става все по-ценно за мен с времето. И понеже останах единственият ценител на това наследство, желая да предложа тези невинни разкази на младите хора без далечни спомени - надявам се те да обикнат нашия красив град Средец, вторият Багдад.

Владимир Свинтила