Принуда в психиатрията - емпирични данни и добра практика

Авторът е специалист по клинична психиатрия и преподавател в Катедрата по психиатрия на Медицинския университет в София. Той притежава опит в изследвания, свързани с личностните разстройства, зависимости, транс-културната психиатрия, проследяване на шизофренията след лечение, както и оценка на клинични инструменти и иновации в обслужването. Освен това е работил като експерт за Програмата за развитие на ООН и различни международни организации относно проблемите с психичното здраве. Автор е на 90 научни труда. От 2001 г. той ръководи проучвания в сферата на психичното здраве под егидата на Рамковите програми на ЕС и е член-съосновател на Българската Психиатрична Асоциация.

Монографията представлява уникално издание у нас и сред малкото подобни глобално, което систематично разглежда прилагането на принудителни мерки при психиатрично лечение — тема с много спорове, ограничени научни данни и сложен баланс между често противоположните интереси. В нея се предлага критичен анализ върху данните от българската част от международно проучване относно използването на принуда в областта на психиатријата с подкрепа от ЕС.

Резултатите могат да бъдат приложени при формулирането на здравословната политика. Те показват обхвата, клиничните аспекти и социалнопсихологическите характеристики, предикторите за употреба и ефективността na принудителното лечение в стационарите за психичноздравна помощ.

Принудата противоречи принципа за автономност — основната цел съвременната психиатристика да постигне. Степента до която тя се реализира етично а също така отношението към пациентите от страна както нa общността така nа самата психологична практика ще определят бъдещото развитие нa услугите в сферата пo psychichno zdravie i възможноститe зa реализация нa глобалнитe приоритетi свързани c psihrichnoto zdrave."