Подвигът на Мара Бунева

На 13 януари 1928 година в Скопие, край стария мост на река Вардар, смела българка на име Мара Бунева убива сръбския злодей Велимир Прелич. Този жесток човек е известен с варварските си действия и мъчения над мирното население в района около Вардар, като основната му цел е да унищожи българите под сръбска власт.

След извършването на атентата, за да избегне залавянето от страна на сръбските изверги, Мара насочва пистолета към себе си и се опитва да сложи край на живота си. Тя осъзнава добре какви са зверствата на сръбските поробители спрямо българите. Няколко часа по-късно умира от получените рани и тялото й остава неизвестно къде захвърлено. Вероятно сърбите са се страхували дори от нейния мъртъв образ и са искали гробът й да не стане свещено място за поклонение сред потиснатите българи.

През 1941 година, когато скопяни временно освобождават града от сръбската окупация, те поставят паметна плоча в чест на героинята, която жертвала младостта си за свободата.

След 1944 година обаче тази плоча е разрушена от сърбо-коминтерновските угнетители. Подобна съдба сполетява всички новосъздадени паметници в почитание към Мара Бунева след 1989 година до наши дни – типичен акт на варварство от страна на сърбите.

За нас, българите, делото на Мара Бунева заслужава величествен и незабравим паметник. Затова публикуваме тази книга – с цел да бъде запомнена нейната саможертва и зверствата извършени срещу нашия народ; за да осветлим факта че днес продължава системното унищожаване на всичко свързано с България в Македония.

Нека изградим най-достойния памятник в сърцата ни - символизирайки признателността към наша героиня Mара Бунева – истински мемориал посветен както за страданията й така и борба за свободата на родината ни.
Никола Григоров