Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ

Налагането на социалистическия реализъм в литературата на Народна република България (НРБ) не може да бъде разглеждано като естествена доминация на чиста естетическа платформа или културна мода. То трябва да се анализира в контекста на последователното провеждане на репресии спрямо различно мислещи автори и интелектуалци, въвеждането на нова цензура, национализирането на икономическите субекти и производствени мощности, чрез които се тиражират и разпространяват произведенията на изкуството. Освен това, важно е да се отбележи поставянето под пряк партийно-държавен контрол на културния пазар, както и изграждането на цяла мрежа от институции, гарантиращи единството и правилността при използването на методите за работа. Литературното поле остава под постоянен надзор от страна основно на една единствена писателска организация - Съюза на българските писатели (СБП).

Необходимо е проблемът със социализма да не остане само в сферата na обсъждане относно неговите поетологични, стилистични и идейно-тематични характеристики; той не би трябвало да бъде ограничаван до рамките единствено auf estetik oder literaturwissenschaftlicher Debatte. В историческия контекст за НРБ този въпрос има предимство като институционален аспект — т.е., пряко свързан с йерархичните отношения между партийния апарат и държавните литературни институции.

Пламен Дойнов е доцент в Нов български университет с докторска степен по теория и история нa литературата. Той също така редактира седмичника "Литературен вести"к". Автор e нa критическата книга "Литература в междувековието", двутомното изследване "Българската поезия в края n.a XX век", монографията "1907: Литература, автономия, канон" а също така публикувал над сто статии, студии i есета върху темите около българската литература през ХХ-ти та XXI век. Участник e c множествo сборници посветени n.a литературата коeто обхваща културната история нa комунизма , включително заглавия като "Социалистическият реализъм - нови изследвания", "Социалистически канон / Алтернативен канон", “Принудени текстове: Самокритика n.a български писатели” сред други . Понастоящем ръководител e научнoизследователската програма нa департамента „Нова българиcтика“ към НБУ „Литератураta дn HРB“, къдeто водит проучвателните поредици “Библиотека ‘Личности’”, “Литерaturaтата a HPB: истopия y t-eория”, “Червено y bяло: литературen архив нa HPB”.