Развой на старобългарските чинопоследования за встъпване в монашество през Х - ХVІІІ

Съвременната богословска наука твърди, че нравствено-практическите действия на хората са подтиквани от изисквания и заповеди, произтичащи от определени идеали. Обикновено стремежът към тези идеали е свързан с аскетичен живот - упорито и целеустремено упражняване в добродетелите и духовна борба за преодоляване на греха и човешката несъвършеност. Християнският идеал включва постигането на святост (Левит XI, 14), съвършенство пред Бога (Мт V, 48), наследяване на Небесното Царство и достигане на вечен живот и спасение (Деяния II, 40; Мт XIX, 17).

Един от начините да се постигне християнския идеал е чрез монашеството. Същността му представлява уединение с акцент върху посветеността към Господа и служението в Църквата (Чифлянов 1997: 339). Според богословската традиция всеки християнин при кръщението си обещава да служи на Бога; истинските последователи на Христос трябва да се откажат от себе си и да спазват Божиите заповеди (Мт Х, 37-39; Мт XIX, 17-20). Това служение обхваща множество социални ангажименти и семейни задължения. Православната църковна теория учи, че монасите, които доброволно избягват светския живот, поемат двойно обещание за най-съвършено служене към Господа (Нестеровский 1996: 356). Поради факта че грехът навлиза в живота през похотливостта плътта ни предлага – желания за материални блага или гордост (Йо II,16) – желаещите благочестие доброволно се отказват от светските удоволствия. Те приемат евангелските наставления като свои жизнени принципи: безбрачие и девственост (Мт XIX:11; Кор VII:1-6), бедност (Мт XIX:16-21) , послушание( Мт XVI :24 ; Мк VIII :34 ; Лк XIV :26 ). Когато някой реши да стане монах той тържествено полага следните обети: оставайки в манастира до края на живота си , безбрачие свързано със целомъдрен живот , послушание както нестежание /Македонски Епископ Николай1977г/ .

Според установената литургична традиция още от древността християните , решили да следват монашеския път преминават три степени - начало /период продължаващ три години под ръководството нa опитен старец според правилото номер четиридесет/41-то правило Трулски събор/, развитие . В зависимост от тези степени различават посвещения във всяка една с подходящото чинопоследование - Чинопоследование за обличане в расо /Расофорство/, Чинопоследование за получаване Малка схима , Чинопоследование за Велика схима.

Настоящият текст съдържа коментари относно чинопоследованията при вступването в монашество между X-XVIII век.