Тринайсетият апостол

Кой, вие ли ще разберете
защо аз,
спокоен,
като облак на иронията
представям душата си на блюдо
върху масата на бъдещето.
От небръснатите бузи на площадите
падам като сълза, която се е отронила –
аз,
може би
последният поет.

Заповядайте при мен –
всички, за които мълчанието е страдание,
всички скитащи
в капана на дните и търсещи справедливост –
аз ще ви открия
с думи
простички като стонът
нашите нови души,
изгряващи
като светлинни съзвездия.