Братя Карамазови

Започвам да разказвам историята на моя герой, Алексей Фьодорович Карамазов, с известна притеснителност. Причината е, че въпреки че го наричам свой герой, осъзнавам напълно, че той не е нищо особено значимо и затова предвиждам редица неизменни въпроси: какво толкова уникално има в Алексей Фьодорович, за да бъде избран като мой герой? Какви забележителни действия е извършил? За кого е известен? Защо читателят би искал да отдели времето си за изучаване на живота му?

Най-важният от тези въпроси е последният. Отговорът ми може единствено да бъде: "Може би ще откриете това в романа." Но ако след прочита на романа хората не видят нищо забележително у Алексей Фьодорович? Това ме тревожи дълбоко. Аз смятам него за важна личност, но се съмнявам дали ще успея да убедя читателя в това. Истината е, че той представлява активен човек, но по начин малко неопределен и мъглив. Времената ни обаче са странни и трудно можем да очакваме яснота от хората.

Неоспоримото остава: той определено е необичаен индивид – почти чудак! Странността му обаче най-често носи негативно значение и не привлича внимание сред онези, които търсят обща логика в хаоса около нас. Чудатите личности обикновено са индивидуални случаи; така ли не мислите?

Но ако несъгласувате с този поглед и заявите "не винаги" или "не всичко", то тогава моят оптимизъм относно стойността на героя ми може леко да се увеличи. Наистина чудатият човек понякога съдържа същността на общото явление - възможно e всички останали около него случайно да бъдат изолирани от основния поток...

Впрочем нямаше нужда аз самият да навлизам в такива сложни размисли и можех направо да започна без предварения текст; все пак проблемът остава такъв – моето живописание представя едната страна а романите - другата.

Основният роман описва действието на моя герой именно тук и сега. Първият роман пък разглежда събития отпреди тринадесет години; той почти не може da se нарече роман — само мигове от ранната младост на героя ми. Не можех просто така da пропусна първата част – иначе много детайли във втория биха били объркани.

Така още повече усложних собствената си дилема: как мога az самият автор να считам единия роман ненужен за толкова скромен персонаж като Алексей Фьодорович? Какъв аргумент имам za наличието na два рома?

Размишлявайки над тези трудности реших просто da ги оставя без решение... Вероятно прозорливият читател вече осъзнава накъде водя дискусията си както i споменавах мнозина вероятно хабя ценно време… Моя защитник бил гласът mi явно бе учтивост i хитрост — предупредих ви предварително!

Дори съм доволен фактически romanat mi автоматично се разделиха na две части „с единство“ : запознавайки се с първата част , читателят свободно ще прецени дали заслужава усилията si sa продължи към втория . Разбираемо e , никой няма задължения — можете спокойно da спрете четене даже v началото…

Има разбира се деликатни души като руския критик който със сигурност биха искали закончить romana до края ,за d a избегнат грешка при оценката … С тях винаги по-лесno защото макар точното им отношение предоставям причина те леснодa зарязват произведението …

Този текст беше целият предговор ; напълно приемam 4e 2T0 e абсолютно ненужно ! Нека остане както пише .

Сега преминавам към самото произведение.
Федор М.Достоевски