И сърцето най-сетне умира

КЪЩАТА
Изглежда, самият дявол я е дал под наем, но кой точно ползва това място остава загадка. Вратата винаги е затворена, а мракът царува в стаите дори през деня.

Дъждът разяжда мазилката и се стича през счупените оловни водостоци. Както потта по челото на болен човек, влагата изпъква по сивите стени.

И снощи (ти видя ли от прозореца?), когато изведнъж завея силен вятър, вратата се отвори и след това затвори; кучета започнаха да лаят в двора през нощта.

Черна сянка, висока като копие, премина по каменните стълби. Аз видях и познах там човека без живот, когото заровиха преди девет дни.
1925 г.