Фрагменти. Мисли и впечатления/ Т.2

Най-голямото ни страдание и потенциална причина за загуба е отсъствието на национален егоизъм. Тази слабост е особено опасна, защото често се възприема като добродетел.

Ако изкуството само отразяваше реалността без да предлага идеал, как би могло то да допринася за промяна в света и да бъде иновационно?

Всяка литература, която е написана с мисъл за читателя, носи тенденциозен характер. Това обаче не означава, че авторът пише единствено за себе си. Напротив – писателят трябва да се фокусира изцяло върху произведението си по време на творческия процес - как може то да стане по-изразително, силно и дълбочинно. Читателите на "Хамлет" например са се появили два века след неговото създаване; ако авторът беше имал предвид аудиторията, нямаше да успее да надмине времето си.

Поезията представлява не просто общуване, а приобщаване към Идеята, Красотата и Истината. Именно тук лежи разликата между едно писмо и една поема.

Понятието лирическа поезия у нас е толкова свързано със спонтанното изливане на чувства, че всяко произведение с овладяно чувство — което приема форма — бива оценявано като разумно творчество.

Грешката на всяка поезия, която стремяща се да внуши определени чувства вместо просто да ги разбере и пресъздаде, е в това че тя неизменно ги преувеличава и фалшифицира в опита си да завладее читателя.