Вечерна наздравица

"Вечерна наздравица" е значима и характерна творба на поета Евтим Евтимов. Тя е важна не само защото излиза в момент, когато той отбелязва седемдесет години от живота си, а също така и като отражение на неговата вече десетилетна поетична младост. Връзката между него и читателите става все по-силна, а аудиторията му не просто се увеличава, но и подмладява.

Какво стои зад успешността на този поет? Освен безспорния му талант, тук играе роля и фактът, че той остава ЕДИНЕН - свързан както с любовната същност на собствената си поезия, която притежава завладяваща сила, така и с тъгата от реалността: мракът на човешките страсти, сложните чувства и техните уникални нюанси.

Лятото носеше песента на щурците,
която звучеше за мен
от детството ми взета
в огнен летен ден.

Цигуларите вече ги няма,
сега у дома цари тишина.
Те бяха тук при мама,
когато обработваше земята.

Любов ли е това? Да! Но тя е осмислена не само през годините или преживяванията. Хранена е от непреклонното чувство към живота с всичките му драми - радости и горчилки. Това обогатява диапазона не само в "Вечерна наздравица", но във всяко произведение на Евтимов - все още оценявано най-вече за своята емоционалност без достатъчно анализиране. Може би именно развитието му - видимо чрез разширяване на чувствителността и образната палитра - допринася за успеха му.

Жената в стихотворенията му олицетворява красота и стремеж към идеала. По отношение на това Евтим има примери в съвременната българска литература както като постижение, така и като отправна точка за нови висоти. Неговите стихове за виното са станали символични напоследък; зад тях обаче стоят дълбоки чувства - лични преживявания, които призовават човек да се обърне навътре себе си за опора и надежда.

За какъв спор говорим?
С твоя грация ще успееш
и ще достигнеш върхове.
Местото до Юда чака своето попълнение.

Поетът никога не губи надежда относно юдинските сили; вярва че разумният читател ще може да пробие мрака около нас благодарение на моралните стойности.
Да! За Евтим всичко представлява любов - многопластова преливаща от детството до родината ни или женската фигура като мечтана визия. Беласица извисено над света предизвикват размисъл къде всъщност са истинските висини - дали там нагоре или сред мислите егоистично пресъздадени от самия него?

Отдавна един красив кон ме очаква,
юздата оставена край река.
Ще потегля натам след залеза
песни да прибера със смирение

И планината - нова или стара -
ще товаря върху него,
с което обратно у дома
при моя свят ще се върнат спомените ми!

Евтим винаги идва обратно у дома в царството свои думи; при неизменната планина докато магическият кон го води напред."