Forbidden Sea/ Забранено море

Блага Димитрова умее да преобразява мислите в поезия, медитацията в ритъм и вкус, цветовете в идеи, оценките в аромати и вижданията в етични изрази. Рядко писането на жена успява да бъде едновременно толкова интелектуално и чувствено. Тази смесица безспорно идва от визии, предизвикани от лична и национална болка. Това е 'Черно море' - какъв хаос, каква революция, какви исторически промени? Въпреки това поезията на Димитрова простира скромна и спокойна усмивка над пропастта. Споменът за тази усмивка остава с мен и се проявява отново в нейния стил – устойчив през трудностите; слънце изгреващо над Черно море, слънцето на женския талант, който ще бъде приветстван от англоезичните читатели.

**Юлия Кристева**

Откривам смисъл там, където липсва нещо.

Колко бедна бях когато имах всичко.
Играех си с любовта,
подхвърлях я във въздуха,
изпусках я само за да я настигна...

Излизах течна на брега,
разтворена сред безкрайността.
Слънчевият вятър нежно ме обгръщаше
и горещите му устни пиеха капките от кожата ми.

Преситена с морската вода,
лежах като върху пясъчна пустиня,
а пред затворените ми очи
безсмислието завихряше зелени кръгове.

В загубата на всичко почти открих печалба.

Сега страдам от основателната жажда,
тя ме отвлича от мъчителното желание
за нещо извън пределите на сетивата,
нещо невъзможно за намиране тук.