Клонингите си отиват

С този роман завършвам своята история за клонингите. Когато през 1971 година написах първия "КЛОНИНГИ", вярвах, че той ще остане единствен. Въпреки това, реализацията на клонингите като мечта на човечеството се оказа действителна заплаха (която винаги съм смятал за такава), предлагаща не безсмъртие, а деградация и преждевременно стареене.

ВСЕКИ ЧОВЕК Е УНИКАЛЕН И НЕПОВТОРИМ – това е моето убеждение. Много преди голямата реклама на компанията Клонейд, която обяви създаването на първото клонирано бебе, аз написах втория роман “Клонингите се завръщат”. В него сякаш описвах именно тази клиника с амбицията си за слава и богатство. След шумната реклама обаче последва дълго мълчание. Защо ли?

Защото опасността от израждане е реалност. Всеки човек е уникален по свой начин. Дори учените осъзнаха, че бъдещето принадлежи основно на репродуктивното клониране и особено на стволовите клетки, които често биват пренебрегвани при раждането.