Сянката на Ендър

Истинското име на героя остава неизвестно, но всички го наричат Бийн. Той е толкова гениален и интелигентен като Ендър, обаче е изолиран и не проявява интерес към чувствата на околните. Умът му надминава човешките способности, а паметта му е удивителна. Всички виждат в него талантлив стратег. Бийн става дясната ръка на Ендър и неговата сянка.

„Сянката на Ендър“ не просто представя алтернатива на „Играта на Ендър“. Орсън Скот Кард я описва като "паралелна история", вместо продължение или следствие от оригинала – роман, който печели наградите “Хюго” и “Небюла”. Тази книга не наподобява нито една друга част от поредицата за Ендър (“Говорителят на мъртвите”, “Ксеноцид” и “Рожби на съзнанието”). В тях действието се развива хиляди години по-късно и привлича основно зрели читатели. Истинските последици от „Играта...“ са много по-сложни от самото четене. Все пак тя разказва за свръхумни деца, които учат тактики за война под формата на игра; забавлявайки се, те убиват без да осъзнават.

„Сянката на Ендър“ ни връща обратно в началото - тук Кард разглежда детската перспектива, която направи „Играта...” толкова трогателна. Вероятно защото книгите с деца естествено извикват невинността им и предизвикват спомени у читателя.
Написана дванадесет години след първата част, „Сянката...“ преразглежда случките от „Играта“, този път през очите на Бийн – малко гениално момче, което успява да избегне странен медицински експеримент сред двадесет и три деца. В бъдещето човечеството все още воюва срещу нашествениците - Бъгерите; международният флот търси иновативни деца с божествени умения за водене на битка.

Бийн скита по улиците в Ротердам до момента когато попада под вниманието на Сестра Карлота – тя набира кандидати за Обучителната програма. Неговият резултат е шокиращо висок и той с готовност приема поканата във Военното училище; причината обаче не е желанието да бъде сред другарчетата си или стремеж към знания – а опитът да избяга от родния град.

Пристигайки там, той започва да изучава легендарния вече Ендър Уигин — сравняван постоянно с него заради својата интелигентност въпреки че всъщност живее в неговия свят завинаги прикрит зад успеха му. Постепенно Бийн научава повече за личността му отколкото някога би могъл да предполага: между двамата се формира сложна връзка.

Но освен това действие присъства един паралелен сюжет: докато главният герой остава Бийн , читателят получава нов поглед върху света чрез взаимодействието със знаковия персонаж - винаги актуалните референции към "Играта…". Персонажи като Eндер притежават дълбочината у истинско дете; противопоставяйки се ликуването ми възрастния разум точно както прави младосттa около конфликтуващи идеи помежду им при изграждане мостове между култури.

През 2003 година Орсън Скот Кард пише сценарий адаптиращ тези две книги под заглавие "Играта На Ендър", реализирайки проект посредством Warner Brothers . Очакваният филм обещава интригуещо преживяване през 2004 година .

Епопея относно философски дебати «облечена» във фантастичен контекст

Детство измислено между реалности рисува стратегия как всяко движение означава жертви — Андрю разбира истинската цена едновременно отделяща човека отвъд себе си ставайки известен навеки като убийец (Ксеноцида). Осъзнал последствия потопил живота си посветил само комуникация чрез думи носещи тежест враговете неживо съществували пред него независимо дали техните съдби били изплетени зловредни отношения крехкия живот подобие собствен тотален контрол насилие спрямо непознат форма трансцендента редица независими съществувания правейки контактуването необходимо условия общуване различии природносходства.