100 разказа от Рей Бредбъри

Докато достигнах до двадесет и две или двадесет и три години, пишех историите си късно през нощта – странни разкази за призраци и привидения, за предмети в буркани, които бях видял на смрадливи панаири, за приятели, загубили се в езерните дълбини, за съпрузи в ранни зори, принудени да летят през нощта, за да избегнат светлината.

Отне ми много време да напусна малката стая под покрива, където се сблъсквах със собственото си усещане за смъртност (основен проблем на тийнейджърите), и да стигна до дневната стая; оттам продължих навън към тревната площ пред дома ни с ярките слънчеви лъчи и глухарчетата готови да бъдат превърнати във вино.

Излизането на моравата по време на семейните срещи на Четвърти юли не само че ми предостави материалите за историите от Грийнтаун, Илинойс, ами ме отведе чак до Марс; следвайки указанията на Едгар Райс Бъроус относно Джон Картър взех със себе си спомени от детството – чичовците и лелите си както и родителите ми. Всъщност когато пристигнах на Марс те вече ме очакваха там – или може би бяха марсианци с техния облик. Историите свързани с Грийнтаун намериха място в неочаквания роман „Вино от глухарчета”, докато тези свързани с Червената планета излязоха в другия случайно написан роман „Марсиански хроники”; всичко това бе творено през годините когато тичах към бъчвата с дъждовна вода при баба и дядо ,за да извлека всички спомени от онова време.

С паралелен ход пресъздавах своето семейство като вампири живеещи в градче подобно на това от „Вино от глухарчета”, мрачният първи братовчед на марсианската община където приключила Третата експедиция. Така животът ми протичаше по три начина - като урбанистки изследовател, космически авантюрист и скитник сред американските роднини на граф Дракула.

Не знам дали вярвам във възражданията нито съм убеден че мога да живея безкрайно. Но онова момче вярваше в двете концепции и му позволих свобода да вярва. То е авторът зад моите истории; то движеше уреда за ясновидство задавайки въпроси относно укритие истини или полуистини. То е кожното покритие чрез което преминават всичките идеи изложени върху хартия. Поверих му своите желания страхове и радости; рядко ме подвеждаше.

Рей Бредбъри