Съвременните въоръжени конфликти в историята на военоморското изкуство

Историята на военноморското изкуство обобщава многовековния опит, свързан с теоретичните и практическите достижения в морската война. Тя проследява как се е променял характерът на въоръжената борба през времето и принципите на военното изкуство.

Възниква въпросът за връзката между това определение и наскоро приключилите конфликти. Британският историк капитан I ранг Роскил подчертава, че "древногръцката дума 'история' означава изследване" и не е задължително да бъде свързана само с миналото. Това твърдение той прави в края на своето три-томно проучване относно Втората световна война, събитие, от което е свидетел. Ясно е, че неговият коментар остава актуален дори след смъртта му през 1982 г., служейки като аргумент срещу колебанията при анализа на съвременни военни конфликти. Освен чисто теоретичен аспект, темата има и практически значение – изучаването на най-новата история във военноморското изкуство играе важна роля за разбирането на характера и бъдещето развитие на морските бойни действия. То помага за правилното формиране на вижданията относно използването на морската мощ от държавите и уточнява ролята и мястото на всеки компонент.

Събитията по море в периода от 1967 до 1991 година представляват последната завършена фаза от военноморското изкуство през миналия век, а също така са граница към настоящия период, което предизвиква интереса към тях по множество аспекти. Настоящият труд разглежда тези събития основно чрез два ключови проблема:
- защита или нападение върху морско-океанските и речните комуникации;
- унищожаване силите противника както в открито море, така и в базовите им пунктове.
Тази насоченост позволява да се фокусираме върху специфичните проблеми във военноморското изкуство, синхронизирайки ги със съществуващи учебни програми с цел изучаване именно характера на бойните действия по вода вместо просто историография." Асен Кожухаров