Преговорите, свързани с Берлинския договор (1875-1886)
Издателство: | Еделвайс |
Брой страници: | 356 |
Година на издаване: | 2024 |
Дата на издаване: | 2024-03-20 |
ISBN: | 9786197756081 |
SKU: | 67998670006 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 464 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 22 лв. |
Луи Мари Адолф Левеск, известен като барон д'Аврил, е френски дипломат и писател, който също така се занимава с превод. Той проявява особен интерес към християнския Изток, включително Балканите и Близкия изток, както и към епичната и популярна литература от Средновековието. Публикува пътеписи под псевдонима Сирил.
Настоящата книга представлява основното му произведение, в което разглежда развитието на Източната криза, освобождението на България и последиците от Берлинския конгрес за страната. Авторът започва своя разказ още преди тези събития с турските реформи от средата на 19-ти век и анализира причините за тяхното провалено изпълнение. След това кратко обсъжда Кримската война и основно се концентрира върху периода на Източната криза между 1875-78 година.
Книгата „Преговорите по Берлинския договор 1875-1886“ е значима за българските читатели благодарение на безпристрастния подход на автора към нашия народ и неговото трагично минало. Въпреки това той остро критикува ограничителните политики на Дизраели лорд Биконсфилд, лорд Солсбъри и консервативната партия относно Източния въпрос; осъжда идеализирането на Турция и абсурдността в конфликта с Русия заради Балканите. Не случайно книгата е преведена веднага след установяването на Княжество България.
Към тази работа има приложение – откъс от негов пътепис озаглавен „Сантиментално пътешествие из славянските страни“. В него Д’Аврил представя своите впечатления от България чрез диалози между различни персонажи - англичанин, унгарец, сърбин, българин, грък, румънец и французин – които разговарят по време на плаване по Дунав. Те обсъждат важни теми от онова време: заселването на татарите和 черкезите; техните нападения срещу българското население; бунтовете в България; четническите действия водени от Филип Тотю和 Хаджи Димитър; учредяването na bŭlgarskata eksarhiya i posledvalata shizma,bŭlgaro-grŭtskiya antagonizam;rumynskoto vysokomernoto i prezritelno otnoshenie kum bŭlgarite,kato I vizhdanijata na avtora za razvitieto na iztochnite narodi。
.
.