Лекции по история на Византия (ново издание)

Нито едно общество не е отделяло толкова внимание на собствената си историография, колкото средновековна Византия. Въпреки това византийската история остава сравнително нова и недостатъчно проучена част от общочовешката история. Има множество причини за това явление. Първо, трябва да се подчертае, че Византия представлявала един самостоятелен свят с малко връзки със западното човечество, където интересът към знанието бил значително по-силен. Религиозните различия също играят важна роля в пренебрежението на Запада към източната част на империята. Разединението между църквите довело до дълбока пропаст, която трудно може да бъде преодоляна. По време на Средновековието византийските схизматици били обект на презрение от страна на западните католици; ако разгледате хрониките на кръстоносните походи, ще откриете у тях силно чувство за омраза и пренебрежение спрямо византийците – подобно на отношението им към неверниците.

С настъпването на Ренесанса и освобождаването от средновековната затвореност запада проявил интерес към класическата древност. Тя представила напълно различен свят от този, в който живели хората тогава – свят изпълнен с мрак и варварство. За разлика от ограничителността и невежестта, които доминирали през Средновековието под влияние на църковния авторитет, античността показала общество основано върху свободата във взаимоотношенията между хората; там светската цивилизация била развита така добре, че науките и изкуствата процъфтявали без привилегии свързани с произход или родословие – ограниченият характер нa средновековния живот започнал да тежи все повече.

Днес увлечението по класицизма продължава да съществува с интензивност както в миналото. Пред зрелището което предлагал Античният свят, животът в средновековна Византия изглеждал непривлекателен; западният човек търсел решения за своите проблеми именно чрез историята и не можел да намери нищо полезно тук. Вместо това той виждал общество потопено в предразсъдъци — такова каквото било и при Западното Средневековие — където знанията не заемали важно място и обществото било подложено na деспотични режими с църквата като основен контролиращ фактор над мислите и волята му подобно nа ситуацияta na Зaпадa.