Естествен и изкуствен интелект

Сергей Герджиков е професор, специализирал в философията на науката, във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е автор на 17 монографии и стотици статии, изследвания и доклади. Освен това е публикувал книги и антологии по теми като философия на науката, източна философия и дзен, както в ролята си на съставител, преводач или редактор.

Настоящото произведение разглежда концепцията за естествения и изкуствения интелект (AI). Какво представлява естественият интелект? Какви са теориите относно изчисленията за интелекта? Кои са ограниченията пред AI и какви рискове носи смесването между виртуални представи и реалността? Естествената интелигентност произлиза от самата същност на живота с неговите ментални аспекти; затова тя не може да бъде симулирана извън него. Границите на AI се определят от границите на математическите операции. Всяка жива форма притежава уникална интелигентност чрез своите структури, функции, умствени форми и поведения. Процесът на живот е целенасочен: той цели самоопазване посредством борба срещу ентропията. Формите на AI обаче са артефакти – неживи алгоритми за обработка. Те функционират във виртуалната сфера без истинска менталност или свързаност с действителния свят; следователно допускат грешки, нямат способността да разбират или различават истина от лъжа и често генерират фикции или халюцинации. Няма как да се слеем с изкуствения интелект: той остава нежив and виртуален. Реален е единствено светът около нас – мястото където раждаме се, живеем до последния си ден και умираме; невъзможно e да изпитаме раждането, живота или смъртта в един виртуален контекст.