Богомилски легенди

"„Богомилски легенди“ е публикувана за първи път през 1912 година под псевдонима Аноним и бързо става значимо литературно явление.

Николай Райнов (1889-1954) е многопрофилен талант, уникален за българската история и култура на XX век. Той е признат писател, поет, белетрист, драматург, есеист и художник-декоратор. Освен това е изкуствовед, културолог и литературовед; известен популяризатор на изкуството, философ и стилист; преводач и публицист с впечатляваща способност да интерпретира както българския, така и световния фолклор.

Райнов учи в Духовната семинария в София след което продължава образованието си по философия в Софийския университет. Предприема езотерично пътуване към духовните тайни и археологическите находки в Цариград, Сирия, Палестина, Египет, Гърция и Италия. Завършва художествено-индустриалното училище в столицата ни. Работи като главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека където пише своите първи научни трудове по изкуствознание. В Париж се запознава с европейската култура от различни краища на света. По-късно става хабилитиран професор в Софийската художествена академия. Многогодишният му принос като академик в Института по изкуствознание при БАН също не остава незабелязан – той е дописен член на Българския археологически институт а също така един от основателите и първият директор на Института за литература при БАН."