Българските разломи

Тази книга представлява личен разказ, насочен към всеки размислящ индивид в България, който се интересува от съдбата на родината си.

Основната тема разглежда фундаменталната структура на социалния, политическия и културния живот в България. Излага се тезата, че основните й елементи са абстрактният егалитаризъм и стремежът към уравновесеност; именно те налагат разрушаването на всякакви авторитети и установени редове. Традиция става само унищожаването на всичко с форма на традиционност. Преобладаваща полукултурност и отсъствието на селективни критерии водят до възхода на масовия популизъм с неговото желание за антидържавност, авторитаризъм и тоталитаризъм. По същество непродуктивен, популизмът служи като двигател за постоянния стремеж към освобождаване от отговорности под формата на имперска периферия.

Дебатът относно създаването на Българската екзархия може да бъде видян като генерална репетиция за изграждането ѝ. Премиерата му настъпва с Учредителното събрание през 1879 г., а създадената матрица продължава да оказва влияние до днешния ден. Опитите за „реформа“ по-скоро приличат на ремонти или повреди в подструктурите; те не променят функционирането на системата. Оттук произлиза официализираното историческо мислене със своите преувеличения относно определени идеи и забравяне или изкривяване на други факти, събития или личности.

Накрая можем да заключим, че това не е проява na исторически фатализъм – сто и петдесет години не са чак толкова значителен период. Съществува възможност – не за разбиване, а за разумно, внимателно и продуктивно преосмисляне на матрицата.