Библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Каталогът на библиотеката (1837-1887)

Настоящото изследване разглежда обема на фонда и разнообразието от теми в Библиотеката, основана през 1802–1803 г. във Видин от Осман Пазвантоглу (1758–1807). Основният източник за информацията е оригиналният каталог. Фондът произлиза основно от личната библиотека на неговия баща – еничарския ага Йомер бин Пасбан-заде (убит 1788 г.), към която са добавени дарения от над 115 души. През периода 1848–1849 г. се създава Видинската вакъфска библиотека, която по-късно става обществена градска библиотека, обслужваща нуждите на местното мюсюлманско население в сферата на четенето и образованието. Възприета е като Библиотеката на Осман Пазвантоглу в паметта на хората. Началото на 1888 г. бележи предаването на две трети от книгите й на османската държава, които са разположени в библиотеката за ръкописи „Беязът“ в Истанбул. Изследването включва още 696 тома ръкописни и старопечатни книги, запазени в Националната библиотека в София, сред които има европейски произведения и екземпляри свързани с основателя на турската печатница Ибрахим Мютеферрика (починал 1747 г.). Задачата пред днешните и бъдещи учени от България, Турция и други страни е да проучат напълно фондацията на тази библиотека, основана от активна личност във Видин. Изследването предлага насоки и идеи за постигане на тази цел.

***
Професор д-р Стоянка Кендерова работи в отдел „Ориенталски сбирки“ при Националната библиоте­ка „Св. св. Кирил и Методий“, след като завършва висше образование по специалността "Турска филология" с вторична специализация по "Френски език" в СУ „Св.Климент Охридски“. Нейната работа включва обработка и научно описание на архивни документи и ръкописи написани както османотурски така арабски език. За усъвършенстване през 1974 г., тя преминава интензивен курс по арабски език в института “Бургиба” в Тунис, а практически опит получава чрез работа с арабски ръкописи във библиотеки у Багдад и Мосул (1976). През 1986 година защитава докторска дисертация под заглавие „Сведения ал-Идриси о Балканах их источники“ Института по изтокознание към АН Русия Санкт Петербург (днесе Институт за източни ръкописи). Специализирала се е също така Скиллитър център за османистични проучвания Кеймбридж (1991) а после Институ­те по филология(Арабска секция) Мадрид(2002). Предлага курсове по османотурси язък Отдел тюркология Университет Страсбург където през годината полага докторското обучение предмет 'Biblioth?ques et livres musulmans dans les territoires balkaniques de l’Empire ottoman: Le cas de Samokov XVIIIe – premi?re moiti? du XIXe si?cle'. Отгледанец хоноруван преподавател остоматорските дипломатика катедра ‘Тюркология алтистика’ СУ интересите занимания области кодиколо-графия историческата литература медицинскa история библиотеки История Османа империи .