История на Византийската империя. Период на Македонската династия (867–1057)

Третият том на забележителната „История на Византийската империя“ от акад. Фьодор Успенски разглежда управлението на Македонската династия, започвайки с нейния основател Василий I Македонец и преминавайки през царуването на Василий II, известен със зловещото име Българоубиец. Книгата завършва с упадъка на династията след властването на неговите две възрастни сестри, които поставят свои фаворити начело.

Този период е изключително важен не само за самата империя, но и за отношенията между Западната и Източната църква. По време на тези събития се води борба за духовно влияние над славянските народи, което довежда до разрив между двата християнски центъра, особено по времето когато патриарх Фотий е начело. Именно тогава се осъществява значимата просветителска мисия, която той възлага на светите братя Кирил и Методий. От този период произлизат както гоненията срещу техните ученици в Великоморавия — територия която впоследствие престава да съществува — така и топлото посрещане в България от цар Симеон, който акад. Успенски описва като един от най-значимите и просветени владетели на това време.

С умение в анализа си историкът разкрива малко известни факти относно управлението на Македонската династия; митарствата на братята Кирил и Методий; преследванията спрямо техните последователи; отчаяната битка на цар Самуил за българска независимост; падението под византийско робство; както и едно слабо познато събитие свързано с 3 март през IX век – конкретно 870 година – след което България приема православието и попада във вихрушката между Константинопол и Рим в стремежа им към доминиране върху църковното управление.