Двойните брадви в земите от източната част на Балканския полуостров през VI-I хилядолетие пр.н.е.

В предишните изследвания се е утвърдило схващането, че двойната брадва представлява предмет с две симетрични по форма и разположение остриета, които реже или сечи, и в средата си има отвор за дръжка. Обичайно изображение на такъв инструмент е формата на най-разпространените функционални (използвани като инструменти/оръжия след средата на II хилядолетие пр.н.е.) бронзови двойни брадви с две напълно симетрични остриета спрямо отвора за дръжка. При анализиране на двойните брадви не се обсъждат въпросите относно произхода на идеята за съществуване на оръдия/оръжия с два работни края, тяхното развитие през времето, както и първоначалните примери от рогове, камък и медна сплав – прототипи на бронзовите брадви използвани между средата на II хилядолетие и началото на I хилядолетие пр.н.е. Смятаме, че всички производствени функционални двойни брадви са вдъхновени от по-ранните чукове-брадви; те са част от последния етап в развитието на инструменти/оръжия с два противоположно разположени работни краища.

Тъй като проучването ни разглежда ранните предмети наречени двойни брадви, предлагаме следното обобщаващо определение: под функционални двойни брадви разбираме изделия направени от еленов рог, кост, камък, мед и железоподобни сплави; те имат отвор за монтиране на дръжка и две срещуположно поставени работещи краища/остриета.

На територията североизточна Тракия за пръв път възникват медните и медносъсплавените двустранни брадви както и келтските сърпове. В новото разглеждане ще представим находки - рогови и каменни двойници употребявани между VI до I хилядолетие пр.н.е., намерени в пределите на днешна България техният прототип - рогови чукове-брадви.