Алексис Зорбас (твърда корица)

Смехът на този свят не познава край, защото и аз се усмихвам, когато те виждам да се смееш. Всеки от нас е по своему луд; но най-голямата лудост, изглежда ми, е да не бъдеш никакъв луд.

***

„Казандзакис все повече вярваше в силата на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го постига. Дори сам може да го създаде от нищото.“

Елени Казандзаки

За автора
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешно Ираклион на остров Крит) в Османската империя, син на фермеря и търговец Михалис Казандзакис и неговата съпруга Мария. След поредното критско въстание семейството му бяга към Пирея за шест месеца убежище. На едва шест години Никос вече живее като бежанец. Отгледан сред селяни, той напуска Крит млад, но често се връща към корените си в творбите си. Посещава Францисканското училище „Свещения кръст“ в Нахос, където изучава френски и италиански език. След възстановяването на мира през 1899 г., той се завръща в родния град и завършва гимназията в Ираклион между 1899–1902 г. През есента на 1902 г., заминава за Атина с намерение да учи право. Завършва четири години по-късно Атинския университет със степен доктор по право през 1906 г., а същата година публикува дебютната си книга „Змия и лилия“.

През октомври 1907 г., Казандзакис тръгва за Париж за продължаване на юридическото си образование и след това учи философия до 1909 г. във известния „Колеж дьо Франс“ под ръководството на Анри Бергсон, където задълбочава ницшеанските свои идеи. В периода между 1910 –1930 пише пиеси и стихотворения и многократно пътува до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 става директор в гръцкото министерство по социалните грижи; оставайки там до оставката си през 1927 година.

Преди началото на Втората световна война се установява временно на острoв Егина , а след това - през1948 година - преминава да живее близо до Антибите във Южна Франция . След войната работи като министър при Гръцкото правителство с базиране пак там , а между1947–1948 активно участва във дейности свързани с ЮНЕСКО . Никос Казандзакис умира от левкемия почти две десетилетия по-късно – точното число дни преди рождения му ден –26 октомври1957 година - във Фрайбург Германия ; погребан е обратно у дома -отново близо църквата "Св.Мина"в Ираклион."