Раково отделение

Раковото отделение носеше номер тринайсет. Павел Николаевич Русанов никога не е бил суеверен и нямаше как да стане такъв, но когато видя написано „Тринайсето отделение“, сякаш нещо го прониза. Как може да не им хрумне да нарекат това отделение травматологично или коремно?

Въпреки всичко, в цялата република единствено тази клиника можеше да му помогне.

- Нали нямам рак, докторе? Наистина ли нямам рак? - с надежда в гласа си питаше Павел Николаевич, докосвайки болезнената подутина от дясната страна на шията си, която се увеличаваше все повече с времето. Външният й вид обаче оставаше покрит с опъната бяла кожа.

- Няма как да имате рак, разбира се - десети път я успокояваше доктор Донцова, като пишеше безгрижно страниците от историята на болестта. Когато записваше информацията, поставяше очилата си - правоъгълни със закръглени ъгли; щом приключеше писането – ги сваляше. Тя вече беше на възраст и изглеждаше изморена.

Тази сцена се разиграваше по време на амбулаторния прием преди няколко дни. Пациентите дори само за преглед в раковото отделение вече не спяха спокойно през нощите...