Ендърби отвътре

Трудно е да се намери автор, който да може да се сравнява с Антъни Бърджес по разнообразие и обхват на творческите си изразни средства. Той създава романи, стихотворения, критични анализи, есета, театрални пиеси, сценарии и оперни либрета; освен това е известен композитор и има редица радиопредавания и литературни преводи.

Хумористичният роман представлява първата част от тетралогията за объркания живот и интелектуалните терзания на грешника Ендърби - поет, мизантроп и неразбран романтик. От детството му остава дълбоко вкоренено чувство за вина (вследствие загубата на родителите му и католическото възпитание), което противоречи на следвоенния оптимизъм в британското общество. То базира своето убеждение върху идеята, че образователните реформи могат да променят живота, но едновременно с това той изпитва дълбоко недоверие към преобладаващите социални нагласи относно постигане на социална справедливост единствено чрез конфискация на личната собственост.

Бърджес принадлежи към поколението постмодернистки автори, които пишат с осезаема почит към великите модернистки писатели - най-вече Джеймс Джойс в неговия случай. Възприетата визия от модернизма носи болката на чувствителна душа в разпокъсан свят. Всеки главен герой в произведенията му се стреми да открие своето място сред хаоса от хора и събития; именно това вероятно обяснява великолепното представяне на жестокостта във развоя на сюжетите.
Ървин Уелш