Куклата в българската традиционна култура

В тази книга се разглежда едно от най-динамичните и устойчиви явления в народната традиционна култура – куклата. Характеристиките на куклата са изградени върху основен материал, който я описва чрез нейното наименование, вид, типизация, функция и материали, от които е изработена. Специално внимание се отделя на куклите-идоли, създадени от естествени материали (листа, слама, житни класове и цветя), считани за най-древни образци. Типизацията на куклата е подчертано антропоморфна, зооморфна и природосвързана.

Изследването акцентира върху типологията на куклата според нейната роля като обредна (сакрална), художествена (статична), игрова (людическа) и битова. Куклата носи символика с обредно-меденичен и гадаещ характер – да предвещава плодородие. Важно място в изложението заема представянето ѝ в бита: в домашния куклен театър като плашило срещу вредители по селскостопанската работа; при семейни обичаи свързани със сватби или раждане на дете; както и различни обороти. В процеса на развитие на куклата митичните образи представляват част от древната мирогледна система. Днес те принадлежат към изкуството и са предмет на интерес за много ценители. Куклите допринасят за запазване историята памет у българския народ.