1876. За робското в робството и свободата в разлома

Основната цел на тази книга е да представи Априлското въстание от 1876 г. не чрез неговите успехи и радости, нито пък през призмата на провалите и поражението, както често е било правено досега, а по-скоро чрез вътрешното психично преживяване на свободата. Тази свобода се разбира като способност да носиш отговорност за свободата на другите и най-вече като умение да разбереш душевното състояние на своя народ.

Тук стигаме до основния проблем – робството, преодоляването на което представлява истинската свобода. През последните сто четиридесет години след 1876 г. сме натрупали значителен обем литература - научна и популярна историческа работа, мемоари, архивни документи, художествена литература и поезия, публицистика и частично социологически изследвания; но относно въстанието като психичен феномен в контекста на индивидуалността и колективния опит почти няма нищо освен остарели клишета.

Историците безусловно определят Априлското въстание като кулминация в нашето националноосвободително движение.

Наистина ли?

Без Освобождението благодарение на руско-турската война едва ли щеше да получи такова признание. Съществуваха биха могли да се случат други бунтове или дори нови конфликти.

Но ако има нещо абсолютно сигурно, което нямаше как да стане без Априлското възстание, то това е избухването му във висока духовност. В световната история можем да открием много по-мащабни бунтове с далеч по-сериозни резултати; обаче малко са случаите с толкова висок дух (особено когато оръжията изглеждат смешни пред мощта на противника – световна империя). И това осъзнаване присъства не само у поколенията след него, но също така при самите съвременници, които рядко могат да проявят хладнокръвна обективност. Вазов споделя: „Историята рядко предоставя пример за такава самонадеяност близка до лудост“ в романа си „Под игото“, макар че думите му съдържат една от най-точните интерпретации за извънредността на събитието наред с метафора за неговата метафизична природа.