Малгарските българи

Книгата разглежда част от бившето Българско Беломорие, а именно онова парче земя, което след войните в началото на 20-ти век остава под властта на Османската империя и по-късно Турция. Центърът на този район е град Малгара, където се намират български села като Гюнюв (известен също като Булгар кьой), който става популярен благодарение на труда на Л. Милетич "Разорението на тракийските българи през 1913 година". В региона живеят различни групи българи - рупци и клинки, а сред тях има християни с разнообразна конфесионална принадлежност: патриаршисти, екзархисти и униати.

Авторката израства до значим изследовател и избягва политически влияния относно решенията или бездействията на българската държава спрямо приетите мигранти. Тя представлява истински паметник за страданията на България. Регионалното наследство около Малгарското краище отразява общобългарските идеи, философии, спомени и болка.

Тази книга е дълбоко трогателна творба за историческите несправедливости срещу българския народ и трагедията известна като тракийски холокост.