Военното изкуство на българската армия 1885-1945

Военното изкуство обикновено се разглежда като комбинация от теоретични и практически аспекти, свързани с подготовката и провеждането на военни операции. То включва три основни компонента: стратегия, оперативно изкуство и тактика. Стратегията е най-същественият аспект и се занимава със строителството на армията, подготовката за война и използването на различните видове въоръжени сили. Оперативното изкуство, което започва да се оформя в края на XIX век до началото на XX век, адресира воденето на операции от нивата на оперативно-стратегическите обединения до тези по-тактически нива. Тактиката пък фокусира върху организирането и провеждането на битки от подразделенията.

Изкуството за планиране и осъществяване на военни действия у нас възниква паралелно със създаването на българската армия. То преминава през значителна еволюция под влияние на множество фактори и специфични исторически условия. Теорията и практическите методи в военното изкуство постоянно се развиват чрез трудовете на различни автори, регламентиращите документи, а също така по време на ученията и маневрите с войските. Най-ясната демонстрация както теорията в областта достига своите висоти във войните; именно там стават видими достиженията в теорията относно бойната готовност не само при командирите но също така сред щабовете και самите войници.

Исторически погледнато, българската държава е участвала в множество конфликти през своето многовековно развитие. През Средновековието основа за тези войни са били ниското икономическо развитие و примитивните средства за атака. След Освобождението (1878 г.) условията коренно се променят благодарение напредъка в науката和 технологијата; борбата придобива машинен характер.
В контекста подготовки та військових дій след освобождението можем да откроим редица характеристики， които правят опита от тях особено ценен。 Поради това ограничаваме нашето проучване върху военното изкуство единствено към конфликтите след освобождението от турско владичество.

Игнат Криворов