Религиозни народни обичаи; т.1, ч.2

Димитър Маринов е един от най-забележителните фигури в българската възрожденска интелигенция. Той е учител, журналист и участник в „строежа на съвременна България“ като народен представител в Учредителното събрание през 1879 г., което приема Търновската конституция, както и във Великото народно събрание. Освен това той е етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей. След години на интензивна работа по събиране на информация, публикува ценни материали в седемте тома на своя труд „Жива старина“ (1891-1914), който остава ненадминато изследване за българската народна култура - включително обреди, обичаи, песни, домове, домашни принадлежности, храни, облекло и накити.

Малко са публикациите с толкова богато и автентично представяне на празничния календар и свързаните с него ритуали при важни житейски моменти като ражданията, кръщенетата, сватбите и погребенията. Подробно са описани практиките за отдаване почит към покровителя на домакинството или умилостивяване пред болест или природна сила. Включени са много оригинални песни, чрез които българинът споделя своите радости и страдания. Книгата предлага богат визуален материал относно ритуалните колани и хлябове – символи за любовта вложена от българските домакини.

Тази книга не само че ще ни запознае с живота му вярванията осветяващи традиции нашите предци но ще ни върне назад във времето сред уникалната патриархална атмосфера по време на топлите семейни празници у нас.

„Ние събираме песни приказки пословици гатанки т н . И ги печатим защото смятаме че така изучаваме народа си . Не знам какво мислят другите но според мен истински етнографически данни ценното научно познание можем да получим само когато разберем при какви условия обстоятелства нашият народ пее тези песни разказва тези истории използва пословиците.“