Власт и сласт в историята

Когато историкът се сблъска с обширен набор от документални материали, той неизменно започва да си задава редица въпроси относно скритите аспекти на междуличностните отношения. Често верните отговори не могат да бъдат намерени без задълбочено разглеждане на летописи, дневници и спомени. Интимната история на човечеството не е изпълнена с сензационни клюки за жълти вестници, а по-скоро разкрива целенасоченото поведение на хората с власт, понякога мотивирано от непредвидими емоции. Скулптурите в обществените площи и портретите по стените възвеличават своите лидери до небесата. Въпреки това те също са подвластни на свои „низки страсти", дори когато са увековечени като велики фигури. Тези, които управляват страната, имат същата зависимост от секса както техните подчинени; обаче тяхната власт им позволява да удовлетворят желанията си в много по-голям мащаб. Тук не става дума нито за порицание или очерняне, нито за игнориране на несъмнените постижения чрез селективен подход – а по-скоро за представяне на многолики образи в контекста на конкретните условия. Както казва академик Георги Марков: "Никой не е над Истината" и над Историята – написана с главна буква.