Революцията в България 1989-1991 Кн.1

Това събитие представляваше революция. Какво друго можем да наречем трансформацията от комунистическата система, в която една партия имаше тотален контрол върху държавата, икономиката и обществото, към демократичния ред и свободната пазарна икономика? Тази промяна започна с падането на комунизма през 1989 г. и доведе до радикална промяна в живота на народите в Източна Европа. Революцията предостави възможност за нас, българите, да преминем към модерния свят на свобода и демокрация.

В своя труд "Размисли върху революцията в Европа" Ралф Дарендорф правилно подчертава: "Революцията на карамфилите" в Португалия може да звучи привлекателно като "нежната революция" в Чехословакия, но терминът революция е много по-подходящ за Централноизточна Европа, където беше необходимо да бъде разрушен всеобхватният монопол на управляващата номенклатура.

Към края на октомври 1990 г., по време на конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа във Париж, френският президент Франсоа Митеран организира обяд в Елисейския дворец за българската делегация начело с президента Желю Желев. Разговорът започнал с разкази от българските представители относно сблъсъците между дисидентите и режима на Тодор Живков; обсъждали се промените след 10 ноември 1989 г., както и проблемите при мирния преход към демокрация. Митеран слушал внимателно и след това изразил тъга относно неволята у нас, но също така почувствал искрена завист – рядко поколение има шанса да преживее или дори участва активно в подобни значителни исторически преобразования. Беше минала едва година от началото на революционните процеси в България и Източна Европа – времето когато свободата и демокрацията все още изглеждаха като надежда вдъхновяваща борба.