По въпроса за книгата

Книгата представлява триединство: дух, тяло и стока. Въпреки че много издатели предпочитат да акцентират на третия аспект, не ги осъждам особено. Като част от индустрията смятам, че е важно в нашата работа да подчертаваме както духовното и телесното измерение, така и комерсиалния характер на това „осмо чудо на света“. Издаването на книги включва специфична култура – културата на книжната продукция. Няма нищо по-вълнуващо от книга, написана и издадена с професионализъм.

Около нас има множество заглавия, които притежават всичко необходимо: автори, заглавия, права върху съдържанието дори рецензенти и редактори; но всъщност те са само "гугълски". Съдържанието им не е такова каквото изглежда; то е виртуално (т.е. заимствано) и бездарно сглобено. Чрез превръщането на присвоеното чуждо съдържание в книга тези „гугли“ създават (фалшив) АВТОРитет. Тази мимикрия обезценява книгата и я преобразува от сериозен творчески продукт в евтин хибрид - т.нар. "гуглокнига".

С присъединяването ни към Европейския съюз проблемите около българската литература няма да се решат автоматично; пред нас стоят редица предизвикателства. Първо ще наблюдаваме окрупняване на книгоиздателския сектор с поглъщане на по-малки издателства от международни медийни компании – някои вече оперират у нас, а други предстои да навлязат. Второ, неконкурентоспособните издателства може да затворят или отслабнат значително. Трето, масмедиите ще продължат агресивно да нахлуват с нови книжни поредици чрез многотиражни издания. Всички тези фактори са част от играта; за спазването й обаче е нужно сериозно партньорство между различните институции - творчески организации, издатели, търговци и държавна администрация с активно участие на професионални асоциации и гражданското общество.
Авторът